Стою Теодоров Стоев

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще коментирам няколко текста от така изчетените предложения. Първият текст, който искам да коментирам, е предложението за изменение в чл. 70, а именно това – в момента положението, когато имаме оценка на въздействие, законопроект да може да бъде връщан само и единствено ако такава оценка липсва, когато е внесен от народен представител. Със сегашните предложения всъщност вкарваме едно ново положение, а именно че, когато оценката на въздействие не е разработена изцяло по приложението с методиката за това как трябва да бъде изработена, тогава, с преценката на председателя, председателят да може да връща законопроект, докато тази нередовност се отстрани. За мен и за нашата парламентарна група това е субективно. Ще доведе до напрежение между отделните парламентарни групи и председателя, така както се случва в момента, като се връщат парламентарни въпроси. Това да въведем високо изискване за качество на законопроекти, изготвени от отделни народни представители, да ги направим на висотата на законопроекти, които се внасят от Министерския съвет, с администрация, която ги разработва, според мен е неправилно решение и ние няма да подкрепим така направеното предложение. Относно чл. 72 – отново тук скъсяваме срока за това кога може да бъде разгледан един законопроект, след като бъде внесен в Деловодството на Народното събрание. Сега срокът е 72 ча́са, ние го правим на 48 ча́са. Разбира се, тези срокове са инструктивни, защото се дава възможност Народното събрание да не ги спазва. Искам само да обърна внимание на едно, освен мотивите, които изложихме по предишните скъсявания на срока по протоколите и докладите. При първо разглеждане на законопроект, внесен от народен представител в комисия, се извършва така нареченото обществено обсъждане. Когато един срок по дефиниция, макар и действащ, не в извънредност, каквото е основанието да се намаляват тези срокове, реално провеждането на обществено обсъждане ще бъде абсолютна бутафория. Недаването на достатъчно време да се запознае обществото със законопроектите, които се внасят, да могат да се направят правилни становища, няма да допринесе по никакъв начин за добрия законодателен процес. И още нещо. Искам само да напомня, че по законопроекти, внесени от народни представители, тече и един друг срок, а именно за становището от ресорното министерство, който е 14-дневен срок. Така че това скъсяване на срока е абсолютно ненужно. В случай на необходимост, винаги в условията на изключителност, Народното събрание, така или иначе, този срок може да не го спази. Така че за мен това предложение, наред с останалите намалявания на срокове в Правилника, е неправилно, защото ние вкарваме едно извънредно положение като правило, което не е редно. В чл. 73 по първата точка, която искам да коментирам всъщност, аргументите са ми абсолютно същите. Това е докладът колко време да бъде наличен преди разглеждането му в пленарната зала. Имахме вече тази дискусия. Но по-интересното нещо е защо в последната алинея ние махаме докладът да съдържа разпределението на гласуване по парламентарни групи. Това няма абсолютно никаква логика. Единственото, което имаше като позитив това решение до този момент, беше една публичност, една яснота как са гласували отделните представители на хората по парламентарни групи в комисия по въпроси. И това, забележете, става само и единство на първо гласуване. На първо гласуване, когато имаме едно-единствено гласуване, не представлява административна трудност, не решаваме някакъв проблем, като скъсяваме времето за работа на пленарното заседание, защото изчитането на това как са гласували отделните групи, може би е максимум 10 секунди от доклада. Така че това предложение не решава никакви проблеми, не отговаря на мотивите на вносителите на това предложение и е едно предложение, което със сигурност влошава прозрачността на законодателния процес и за мен наистина е безумно. Сега, чл. 80. Със сигурност в Комисията, първо, трябва да кажем положителните неща – че надградихме сега действащия текст, защото той беше доста странно разписан и през годините е действал доста странен текст. И с колегите успяхме да стигнем до по-позитивен текст и действително да стигнем до правилния законодателен процес, а именно на първо гласуване да се обсъжда духът на законопроекта, а на второ четене да се обсъжда текст по текст, както правим и в момента, независимо дали има предложения, или не по текстовете. Затова наистина поздравявам колегите, с които взехме това решение. Разбира се, времето за изказване се ограничи на три минути. Рядко се използват всички пет минути, то се вижда и в дебата днес. Не мисля, че е правилно, не мисля, че ще доведе до скъсяване на времето. Има си инструментите за прекратяване на дискусията, ако смятате, че е изчерпана вече. Не виждам какво ще допринесе ограничаването от пет минути на три минути. И още нещо. Там има два текста, които са доста спорни как ще се прилагат. А именно въведохме едни нови понятия: свързани текстове и текстове с определено съдържание от вече гласувани текстове. Сега, колеги, преди да започнем разглеждане на един законопроект, ние ще се срещаме, парламентарните групи, с председателя – тя да ни каже кои смята за свързани текстове оттук нататък, след като гласуваме един текст, че следващите текстове са свързани с този. Когато имаме едно гласуване, то предопределя половината закон нататък ли? Как така ние ще имаме определено съдържание на текст, който ние все още не сме гласували като Народно събрание, като органът, който ще определи съдържанието на текст, е Народното събрание? За мен тук остава странното усещане, че трудно ще прилагаме тези текстове. Не знам реално кой ще определя кои са свързаните текстове и отделно от това кои са текстовете, които са с определено съдържание, защото ето тук примерно гласуваме редица предложения, където едно от число 72 се заменя с числото 24, 72 се заменя с 48. Това сега свързани текстове ли са? Реално по същество, ако следваме, че 72 се променя на 24, където са навсякъде предложенията, са свързани текстове, обаче става въпрос за съвсем различни неща. И много често, макар и еднакви предложения, спецификата на конкретен текст дава различен контекст. Така че не знам как ще бъдат прилагани тези текстове, който ги е предложил, да му мисли. И последно ще коментирам чл. 89. Две неща ми направиха изключително лошо впечатление за това как смята мнозинството да провежда процедурите по чл. 89. Именно процедурата по чл. 89 е тогава, когато Народното събрание провежда процедури по избор на различни органи, които се конституират от Народното събрание, или съответно Народното събрание изпраща определен състав от хора там. Сега, знаете, че няма орган, който Народното събрание избира, който да бъде с мандат, по-малък от четири години. Ние да скъсим срока за това след изслушването на тези кандидати, колко време трябва да бъде наличен докладът от цялото това изслушване, което, знаете, че продължава дълги часове, задават се редица въпроси от неправителствения сектор, има цялостна процедура как се прави това нещо, ние да скъсим срока за запознаване на всички от седем дни на три дни?! Кажете ми: каква прозрачност всъщност гоним тук? Какво ще спечелим, когато Народното събрание намали срока от седем на три дни, като изпращаме хора в едни органи за четири години минимум? Това не е правилно разрешение, колеги. И другото, което е, знаете какво се случи през годините назад. Дълго време Народното събрание не можеше да избере органите, които следваше да избере. И когато се намери мнозинство, което имаше волята да го направи, всички процедури тръгнаха едновременно. И реално никой не можеше да се ориентира кое след какво следва като избор – нито обществото, нито народните представители, никой не може да задава адекватни въпроси. Сроковете бяха изключително скъсени. И затова се надгради Правилникът с един текст – че се предлага график за избор на тези органи, за да може, най-малкото, обществото да е информирано кога ние ще избираме тези органи, за да се знае сега, че тече тази процедура, започваме тази процедура, и ако има някой интерес, да я следи, а не да става една мъглявина. За мен това е една изключително важна функция на Народното събрание, за много дълго време напред е решението, което ние вземаме, и трябва да бъдем максимално информирани, преди да го вземем. Затова намаляването от седем дни на три дни плюс махането на графика за мен е голям проблем в този текст и със сигурност ще гласуваме „против“. Благодаря Ви, госпожо Председател.