Александър Димитров Симидчиев

Благодаря, министър Ивкова. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С изказването си днес аз намирам, че с думи като „да си носи отговорността“ е признание, че е имало нещо, заради което трябва да се носи вина. Аз тук имам доста цифри, с които сега не бих искал да губя време, като ги цитирам, но остава въпросът защо тази отговорност се носи за сметка на пациентите, а не за сметка на самата Динева. А тъй като Вие в едно Ваше интервю казахте, че трябва да ѝ се даде втори шанс – втори шанс е морална категория, а не управленски инструмент. Втори шанс се дава на служител, който се е провалил по обективни причини. Тук говорим за устойчива и ясно измерима тенденция надолу – 40% за двете и половина години, в които тя е била председател на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с ключова отговорност за трансплантациите. Остава открит въпросът дали българското здравеопазване и пациентите имат време и нерви да бъдат статисти за подобни управленски поправителни изпити. Хората, чакащи трансплантация, нямат лукса на втори шанс. За съжаление, и ИАМН не им е дал дори и първи шанс, защото броят на трансплантациите, които се правят в България в рамките на две години, четири пъти повече трансплантации се правят само от една-единствена болница в Турция и много хора в България отиват в Турция, плащайки си, за да имат шанса да си направят трансплантация. Това, което бих искал да кажа, е, че ако продължавате да поддържате назначението на госпожа Динева в ИАМН при това положение, е редно и лично да поемете конкретни измерими ангажименти. Например предлагам това да са публично обявени числови цели – брой донори и трансплантации в рамките на следващите 12 месеца, с ясни контролни точки, при това с адекватна преживяемост, а не просто брой операции. Защото Вие цитирате белодробна трансплантация. В България практически има няколко опита за белодробна трансплантация, защото това е тема, която дълбоко разбирам, успеваемостта е изключително ниска за тези, които са правени в България. Успешните са правени извън нашата страна. И това не е много добър пример, защото трансплантациите, които се правят ефективно в България, са тези, свързани с бъбрек и с черен дроб. За мен ще е интересно да проследя кой ще носи отговорността при неизпълнение, когато Вие зададете цели за следващите 12 месеца, а те не се материализират. Дали това ще е госпожа Динева, или Вие лично. И бих искал да направите и публичен доклада от вътрешния одит за изразходваните средства за изминалия период в Изпълнителната агенция. Благодаря.