Константин Василев Проданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, няколко неща. Хипотетично, ако допуснем, че страната е в политическа криза повече от една година и няма приет бюджет, пак ли мислите, че ще е уместна тази разпоредба – да може да се изтегли дълг само за рефинансиране на стари задължения? Държавата така може да блокира. Само да кажа, че ние сме в тази ситуация да нямаме приет бюджет и да отиваме към юли-август не е в резултат от нашите действия, а в резултат от политическата криза, която беше предизвикана от предходните управления, в които и Вие участвахте, така че (ръкопляскания от ПБ) не разбирам смущението Ви. От друга страна, казвате, че нямаме яснота какъв ще е дефицитът и трябва да изчакваме приемането на бюджета. Аз мисля, че и към настоящия момент има много ясна траектория и тя въобще не е положителна. Към края на май вече имаме два милиарда и половина, което е 2% от брутния вътрешен продукт дефицит, а само за един месец той нарасна със 750 милиона. Това е много обезпокоителна траектория. Прогнозата на Европейската комисия, Вие сама казахте, е четири и нещо, но знаете добре, че това е базирано на техни вътрешни прогнози, а не на данните, които са получили от нас, защото всъщност служебното правителство не им предостави доклада, който трябваше да предостави към края на април месец. Така че те също стрелят малко на сляпо. Господин Донев Ви показа онзи ден една възможна траектория на бюджета, на бюджетния дефицит, която наистина е много обезпокоителна, ако не вземем мерки да я коригираме. Ние взимаме такива мерки, но междувременно не можем да оставим държавата да блокира, не можем да си позволим да компрометираме плащанията по ПВУ и не можем да си позволим да не изпълни държавата социалните си ангажименти. Затова се налага да се направи това сега, защото има, разбира се, тайминг и технология на тегленето на външния дълг – кога е най-удачно, но има и технология по подготовката на облигационните проспекти по така нареченото роудшоу. Чакайки бюджета, отиваме към септември-октомври и тя, годината, си мина. А междувременно, отново се връщам към това: в държавата пари няма, фискалният резерв е опоскан, а това е ликвидният буфер на държавата. Няма откъде да се черпи, освен ако не започнем, както някои правителства преди нас, да правим еквилибристики с извиване ръцете на бизнеса, да го тупаме като брашнен чувал или да му задържаме ДДС-то, което ще има тези негативни ефекти върху икономиката, за които и господин Димитров първоначално спомена. Не искаме да правим това. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)