Константин Василев Проданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, няколко неща да кажа първо, защото с това започнахте – каква е разликата между нас и ГЕРБ. Ами те харчиха, а на нас беше предявена сметката. И това трябва да бъде пределно ясно. В момента на нас се пада честта и необходимостта да покрием тези обявени и необявени харчове, които бяха направени в предходните години както от ГЕРБ, така и от предходни правителства, включително и сглобки, в които Вие участвахте. И за да не съм голословен, само да кажа, че дългът на България в абсолютна стойност през 2020 г. беше 15,1 милиарда… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) През 2020 г. не сме управлявали ние! През 2020 г. беше 15,1 млрд., а през 2025 г. е 34,6 млрд. Това е увеличение в пъти. Същото нещо е валидно и за лихвените разходи. Това е в допълнение към всички тези направени, но неразплатени разходи, за които господин Донев онзи ден спомена – скрития дефицит, който също трябва да се плаща и който Вие не включвате в сметката. Но това е сметка, която трябва да се плати или най-малкото трябва да се прегледа много точно и детайлно, за да се види какво всъщност в нея може да се отложи, какви схеми има и така нататък. Това е анализът, който ние правим. Възразихте, че не било правилно и така нататък да се говори за тежката ситуация в страната – 7,4% дефицит, или колкото там каза господин Донев, и че това било катастрофично говорене. Не, това е радикално – не е радикално, а рационално осмисляне на ситуацията и поставяне на диагноза, преди да се вземат решенията. Другото е заравяне на главата в пясъка и повтаряне, че всичко е окей. Но такова заравяне на главата в пясъка не е полезно, освен ако не я заровим толкова дълбоко, че да ударим някой петролен кладенец и така да можем да си решим енергийните проблеми. Но диагнозата е много тежка – фискалният резерв, който е ликвидният буфер на държавата, е опоскан и това налага тегленето на този нов дълг не по желание, а по необходимост. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)