Петър Бойков Витанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Президент на Република България, уважаеми господин Министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет, уважаеми президенти на Република България, председатели на Народното събрание и министър-председатели, уважаеми господин Началник на отбраната, уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Председател на Централната избирателна комисия, уважаеми представители на религиозните общности в Република България, Ваши Превъзходителства, дами и господа, скъпи сънародници! Съвсем естествено, представям Ви кандидатурата за министър-председател на Република България на господин Румен Радев. Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград. Завършва Математическата гимназия в Хасково със златен медал. Първенец от Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Първенец на випуска от Военната академия „Георги Раковски“. Златен медалист от Военновъздушната академия „Максуел“ с повече от 1400 часа нальот във въздуха. През 2016 г. печели доверието на над 2 милиона български граждани на президентските избори, а пет години по-късно получава подкрепата на над 67% от гласувалите. Знаете ли, аз в целия си политически живот съм бил в опозиция и никога не ми се е налагало да си защитавам нито орган на държавната власт, нито човек, но считам, че с тази кандидатура връщаме нормалността, даже нормалността в онзи клиничен смисъл на думата, в българската политика. И връщаме поовехтели понятия, като доблест, като чест, като доверие, като емпатия, като солидарност, в българската политика. Мисля си, че… Казвам Ви – не съм защитавал човек, винаги сме защитавали каузи, а онези хора, които сме защитавали през годините, винаги са били тези омачканите, отхвърлените, онеправданите, безправните, тези, които с надежда чакат по-добър живот. И днес всъщност не представям кандидатурата на Румен Радев, а се надявам, чрез нея същите тези хора – окъсаните, тези, които чакат надежда, да бъдат драстично, драстично по-малко. И тук не говоря от свое име, а се радвам, че говоря от името на една армия – 130 души тук освен мен и милион и половина отвън. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)