Коста Георгиев Стоянов

Благодаря, госпожо Председател. Вчера във Варна имаше протест за оставката на кмета. Надявам се един от многото, които предстоят до постигане на крайната цял, а именно оставка на кмета Благомир Коцев. А днес от тази трибуна, като народен представител от Варна, излизам, защото смятам, че има моменти, в които мълчанието е равносилно на съучастие. Има моменти, в които човек е длъжен да каже на глас това, което хиляди граждани обсъждат по улиците, в домовете си и на площадите. Такъв момент е днес. През последните дни Варна е разтърсена от скандал, чийто мащаб далеч надхвърля рамките на един обикновен административен казус. Случаят „Баба Алино“ отвори въпроси за законността, за работата на институциите и за политическата отговорност на местната власт, защото българските граждани трудно могат да приемат, че в продължение на години е възможно да се развива подобно строителство, без никой да забележи, без никой да реагира и без никой да понесе последствия. Общественото недоволство не се появи изведнъж. То не възникна заради един репортаж, една публикация в социалните мрежи или един конкретен скандал. Истината е, че във Варна се натрупват въпроси, на които гражданите не получават отговор. Най-яркият пример за това днес е случаят „Баба Алино“. През последните седмици цяла България видя кадри от местността край Варна. Хората видяха десетки декари застрояване, множество обекти с мащаб, който трудно може да бъде обяснен като единично нарушение или случайно недоразумение, и съвсем логично си зададоха въпроса: как е възможно подобно нещо да се случва години наред, без да бъде спряно навреме? Но има още един въпрос, който според мен е още по-важен: как е възможно днес някой да се опитва да внушава, че това е тема, за която никой не е знаел? Защото това просто не е вярно! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не започнахме да говорим за „Баба Алино“, когато темата се появи по националните медии, не започнахме да задаваме въпроси, когато скандалът вече беше факт, не започнахме да настояваме за проверки, когато общественото недоволство стана неудобно за местната власт. Точно обратното. Нашите депутати и общински съветници поставяха въпроса многократно. Аз като народен представител съм поставял темата многократно – на пресконференции, на срещи с медиите, от мястото на престъпното незаконно строителство и унищожаването на гората. Подавали сме множество сигнали, изисквана е информация, настоявахме за проверки. Освен това много пъти настоявахме институциите да обърнат внимание на случващото се. И затова днес няма как да приемем обяснението, че всички са били изненадани и че никой не е бил предупреден, защото предупреждения имаше многократно. Имаше и достатъчно време за реакция. Точно това прави ситуацията толкова тревожна, защото, ако никой не е знаел, това означава пълен срив на контролните механизми. А ако е знаел и не е реагирал, тогава въпросът става още по-сериозен. Във всеки един от двата случая обществото има право да търси политическа отговорност.