Владислав Иванов Горанов

Уважаеми господин Сабрутев, аз съм участвал в писането на Кодекса за социално осигуряване и в писането на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Аз знам как работи тази система. И когато предното такова мнозинство – правителството на Иван Костов, предложи пенсионната реформа, той я предложи, за да вкара в нея система и логика, защото пенсионните доходи са система за заместване на доходите от труд, тогава когато лицето по обективни причини не може да полага труд. Всеки опит да се каже, че един пенсионер трябва да взема колкото е прагът на бедност, всеки такъв опит е несистемен и това специалист по социално осигуряване може да Ви го обясни. Аз не съм сигурен дали ще се стигне до прехвърлянето на всички, несвързани с трудова дейност, пенсии – даже въобще не трябва да се казват пенсии, защото в дефинициите на Международната организация по труда това няма как да са пенсии, но със сигурност, със сигурност има нужда – и за съжаление, в предния парламент не помръднахме по тази тема, сериозно да се преразгледа ролята на държавното обществено осигуряване и начинът, по който функционира. Защото от 1999 г., когато се публикува Кодексът за задължително обществено осигуряване, до днес от модела не е останало почти нищо – това исках да кажа, и че няма да се реши с днешния дебат. Това, което продължавам да твърдя, е, че всички промени от 2021 г. насам и всички натрупвания върху пенсионната формула водят до това, че тези четири процентни пункта от брутния вътрешен продукт, които са увеличение в разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, не могат да се вместят в действащата данъчна система. И това е обективно! Ако ние искаме да направим смислена фискална рамка, дебатът не може да бъде едностранен. С тази данъчна система този пенсионен модел не може да съществува!