Тома Любомиров Биков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера ни напусна нашият колега Любен Дилов. Може би това е най-трудната процедура, която някога съм правил. Той беше народен представител в осем парламента, беше избран за народен представител и в сегашния парламент, но той беше и много повече от това. Той беше значим културен факт в българското общество – беше журналист, публицист, и като народен представител не обичаше патетиката, затова и аз няма да си позволя дълго и патетично слово за него. Той беше от хората, които караха тази зала понякога да не се взема толкова на сериозно, и мисля, че този негов дух и стил трябва да бъде запазен не само в сегашния парламент, но и в следващите парламенти – когато се вземаме прекалено на сериозно, да си спомним за него и да гледаме на живота малко по ведро. Любо Дилов не обичаше мълчанието, но въпреки това аз ще си позволя да поискам минута мълчание в негова памет. Благодаря Ви.