Стою Теодоров Стоев

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще коментирам предложенията в § 2. Този пословичен параграф, който съществува от много години в различните форми на законодателството и който казва, че декларации трябва да подават служителите в администрацията на редица органи. И по този член всички хора, които са назначени на експертни длъжности, подават декларации. Хиляди лица подават декларации, а реално длъжността, която заемат, не носи абсолютно никакъв корупционен риск. Ние сме предложили именно хората, които са на ръководни позиции, това да го правят. И като основание, още по-силно за това нещо, е органът, пред който те подават тези декларации всички тези лица. Органът, пред който ги подават, не е Комисията, не се случват никакви последващи проверки на тези декларации. Органът, пред който те подават декларация, е органът им по назначаване. Служителите подават сега примерно пред главния секретар на Народното събрание тези декларации. Те си стоят там на трупчета, никой не ги разглежда тези декларации. Комисията няма никакво касателство към тях. Просто единствено формата, която използваме ние, е същата. Каква е логиката реално шефът да знае пълното имуществено състояние на едни служители, които не носят никакъв корупционен риск, така или иначе? Това през годините е дълго дискутирано, § 2 беше с ужасно голям обем, през годините е намаляван, но като цяло ние тук приемаме закон за лицата, заемащи публични длъжности. Какви са публичните длъжности, които уреждаме с § 2? Мисля, че е ясно на всички. Много беше намален обхватът на § 2 през годините, правилно. Трябва да бъде редуциран изцяло. И най-накрая дори лицата, които носят корупционен риск, трябва да преминат в чл. 5, и да престанем с този § 2, който е така злополучен през годините, е въведен, и най-накрая да се освободим от тази абсолютно ненужна административна тежест и бумащина за хора, които нямат абсолютно никакъв риск от корупционни престъпления. Благодаря Ви.