Стою Теодоров Стоев

Благодаря Ви, госпожо Председател. В тази глава всъщност са може би най-важните разпоредби в целия закон, а именно как самата комисия в действителност ще си свърши работата и дали тя ще успее да си свърши работата така, както ние всички се надяваме, когато приемаме този закон. В Законопроекта по вносител – чл. 57, ал. 3, се казва, че материалите, събрани при проверките, при оперативно-издирвателните дейности, се изпращат на прокуратурата с решение на Комисията. С една дума, Комисията може да реши или да не ги изпрати, или да не вземе решение да бъдат изпратени. Което за мен и за нашите колеги породи притеснение всъщност, че Комисията може да бъде използвана за чадър и друг основен проблем е всъщност, че ще се наруши един принцип, че независимо какво реши Комисията – дали ще сезира прокуратурата, или ще спре едно производство на този етап, компетентен да се произнесе дали има данни за извършено престъпление, или не, и да се образува досъдебно производство, или не, е прокуратурата. Цялата постановка, така както бе направена в Комисията по вносител, даваше възможност Комисията да заобиколи това нещо и да спира преписки на ниво комисия, без въобще да се даде контрол над това впоследствие. Затова и ние с колегите изработихме сериозни предложения за това да се промени изобщо как функционира Комисията след завършване на оперативно-издирвателните дейности и тези предварителни проверки. За нас не би следвало, когато се стигне до резултат, че има достатъчно данни от проверката за извършено престъпление, не би трябвало Комисията да се произнася за това дали да се сигнализира прокуратурата, или не. Нашето предложение беше: когато се стигне до такова заключение в дирекцията, директно да се изпраща това в прокуратурата. В момента, в който в дирекцията се стигне до решение, че няма наличие на достатъчно данни, проверката се прекратява, но в същото време, за да не остане решението само там, тогава се вдига на следващото ниво – Комисията да реши. Направих предложение с колегите в Комисията, с което да надградим това предложение – че Комисията, ако потвърди решението на дирекцията, че следва да се прекрати проверката, тези данни отново да се изпратят в прокуратурата със становището на Комисията и всички документи, събрани по преписката. В дебата, който се проведе, стигнахме до извода в Комисията, че действително с текстовете на вносителя има проблем. И това, че Комисията може да спира преписки, не е правилно. Направихме опит да променим чл. 57, ал. 3, така че да сме сигурни, че Комисията не може да спре изпращането на материали в прокуратурата и като махнахме решението на Комисията, добавихме едно изречение: „ведно със становище на Комисията“. Сега тук имаме един вътрешен спор при нас. Лично моето притеснение е какво ще се случи, ако Комисията бездейства да вземе становище. Дали в този случай ще се изпратят документите и кой ще изпрати документите и преписката? Другите колеги смятат, че така или иначе те са задължени по закон да го направят и дори и да не вземат становище, те отново трябва да изпратят преписката. Но въпросът остава висящ. Дали, ако бездейства Комисията да вземе становище, всъщност документите, така или иначе, преписката ще стигне до прокуратурата? За мен можеше да надградим, да приемам недвусмислен текст в тази посока, но такава бе волята на Комисията тогава. Другото, което няма в настоящия закон и по вносител също няма, а аз съм направил предложение да бъде урегулирано, е всъщност срокът за извършване на тези проверки. Никъде в Закона не е посочено колко време може да продължи една проверка, а оперативно-издривателните дейности обхващат доста сериозен комплект от действия, които могат да бъдат извършени спрямо лицата. Коментирахме дали първоначално предложеният срок от първоначално три месеца, който може да бъде удължен на 12 месеца, е дълъг, дали е достатъчен. Направиха се предложения този срок да бъде драстично скъсен, така както да отговаря на срока за проверка, която е по Закона за съдебната власт, а именно чл. 145 от Закона за съдебната власт с другите органи. Но така или иначе, до решение на Комисията не се стигна в подкрепа на това да бъдат урегулирани със срок тези предварителни проверки. И проблемът е следният: когато не е урегулирана със срок тази проверка, има голяма вероятност и опасност тази проверка всъщност да замести едно досъдебно производство и разследването, което се случва по едно досъдебно производство. И всички тези действия, които се извършват всъщност, за да заобикалят Закона, и те да не се развиват в рамките на едно досъдебно производство с надзора на прокуратурата отгоре. Всичко това поставя под риск реално извършването на дейностите, които ние се надяваме, че ще предприеме тази комисия. Сериозни притеснения създава всъщност възможността тази комисия да бъде използвана неправомерно, да бъдат използвани специални разузнавателни средства без ограничения в срока, защото нямаме ограничения в срока за проверка извън досъдебното производство. И ние с колегите лично смятаме, че срок задължително трябва да има за тези предварителни проверки. Какъв е размерът на срока вече, разбира се, е дискусионно. Дискутирахме го в Комисията, не се стигна до решение. Така че това са двата изключително важни текста, които следва да имаме предвид, че те определят дали тази комисия ще си свърши работата, или не, и моментната постановка на Закона се притеснявам, че има голяма вероятност да не успее да си свърши работата, предвид това, че избрахме всеки един председателстващ да може да си сменя директора и по този начин да се надяваме всъщност дали един или двама човека в една или две години ще успеят да си свършат работата, в другите две, три, четири години – каквото стане. Благодаря Ви.