Владислав Иванов Горанов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя уговорката, че профилът ми и професионалният интерес невинаги се е свеждал до ВиК сектора, но пък в същото време съм и един от идеолозите за създаване на ВиК холдинга. Взимам повод от думите на госпожа Михайлова, която обърна внимание, че този законопроект не вреди. Малко странно е по този начин да анонсираме законодателната си дейност, да разглеждаме неща, които не вредят, но ще се спра върху това, че той не помага. За кое не помага? От 2023 г. ние имаме ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, който е свързан с две основни тези на Европейската комисия по отношение необходимостта за реформиране на сектора. Едната е окрупняване, за което в този законопроект няма гаранции, напротив, прави впечатление, че очевидно лобито на определени общини е надделяло над позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ние избягваме с този законопроект от концепцията, че районирането трябва да се свежда до райониране, свързано с административните области. Вярно е, че водата винаги се движи по наклон и управлението ѝ трябва да е на басейнов принцип, но така или иначе, имаме репери, които са зададени от Европейската комисия, които ние трябва да следваме в това законодателство, ако искаме да изпълним Плана за възстановяване и устойчивост и да гарантираме ресурса, ангажиран по Плана, та по темата „Райониране и консолидиране“ очевидно не се постига с този законопроект. Втората концептуална претенция на Европейската комисия е, че ние трябва да създадем механизъм за устойчиво ценообразуване, така че да не разчитаме на инвестиции, свързани с европейските фондове за поддържането и инвестирането в устойчива инфраструктура, ВиК инфраструктура. Очевидно и това не се постига, защото в предложения законопроект за тази тема въобще не се говори. Говори се за социална поносимост, променя се в Допълнителните разпоредби как точно се дефинира социалната поносимост, като отношение не спрямо средните доходи, а медианните доходи, нещо, което вероятно допълнително ще ограничи капацитета на КЕВР да определя икономически обоснована цена за определен регион. Тук, според мен – оставяме настрани, че Законът не помага, според мен, за да изпълним ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, е време да се замислим и съжалявам, че липсват представители на МРРБ, за да чуят една отдавна обсъждана тези. Когато говорим за обществени блага и достъпа на хората до тях, лесен пример може да се даде с ценообразуването на електроенергията. Имаме регулирана цена на електроенергията за битовите потребители. И това дали сте близко до Атомната централа в Козлодуй, или живеете в Бургас, не Ви кара да плащате различна цена. Алтернативно, в Козлодуй би трябвало цената на електроенергията да е почти без пари на фона на другите генерации, които имат много по-висока стойност на производство. И тук се връщам към една отколешна идея, върху която си струва да се замислим – не трябва ли, концептуално, да се разсъждава върху единна цена на водата? Това, че в Бургас на малка територия има изградена много голяма инфраструктура и живеят много хора, и прави икономически ефективно водоснабдяването, дава ли предимство на хората, живеещи там, или те пò хора ли са от тези, които живеят в Добричко, където по обективни причини водоснабдяването е много по-сложно и много по-скъпо? Ако искаме да направим и действително да се погрижим и за по-рядко населените територии, и за по-гъсто населените територии, не трябва ли да мислим за още по-голяма консолидация, единно ценообразуване на национално ниво – неслучайно създадохме ВиК холдинга като инструмент за подобна тема, и тогава, когато определим единна цена за територията на страната, която да изпълнява функциите и да осигурява достатъчен ресурс за инвестиции в инфраструктурата, можем да мислим за устойчиво развитие на сектора. В противен случай и много преди госпожа Михайлова да бъде заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство в предишни мандати, темата се е въртяла и няма особен напредък в нея. Необходимостта от инвестиции в сектора са многомилиардни, Европейската комисия казва: ние повече няма да Ви даваме пари за това, или поне докато не гарантирате, че след като веднъж с наш ресурс инвестирате, това ще бъде устойчиво и ще може тази инфраструктура да се самоподдържа през икономически обоснован модел. И друго. Винаги съм смятал, че политиката трябва да се прави през разходите, а не през приходите. Какво имам предвид? Вместо да орязваме правомощията на КЕВР и да вкарваме икономически необосновани модели за ценообразуване, мисля си, че бихме могли да подпомагаме социално тези, които нямат достъп до ресурс, и не могат да си позволят този ресурс, и това да става през системата на социално подпомагане, а не да изкривяваме икономическата логика, защото обичайно, когато се опитваме да изкривяваме икономическата логика, като с други опити за ценообразуване, за които в следващите дни ще говорим вероятно пазарът ни отмъщава по особено жесток начин. И констатацията, че ВиК инфраструктурата ни е в много лошо състояние, не е новина и не е от вчера. Свършвам изказването със заявлението, че ние ще се въздържим от подкрепа, въпреки че знаем, че Законопроектът е важен като ангажимент по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост не за друго, а защото той нито помага, нито пречи да се отговори на изискванията, договорени с Плана за възстановяване и устойчивост.