Искра Димитрова Михайлова-Копарова

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата в обсъждането на първо четене на внесения законопроект от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ и започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи по принцип внесения законопроект и ще внесе предложения за допълнения към така направения законопроект между първо и второ четене. Защо казвам, че ще подкрепим по принцип? По няколко причини. Промените в общото законодателство за регулиране и управление на водния ресурс в България, управление, контрол и гарантиране на услугата за гражданите, бизнеса и земеделските производители без съмнение са абсолютно необходими. Тоест Законопроектът е необходим и той може да бъде подкрепен в неговия вид, защото, както казаха и вносителите, той няма да навреди. За съжаление обаче, той няма да промени общата картина на управлението на водния ресурс в България, на управлението на целия процес на доставяне на водната услуга и няма да промени качеството на тази услуга за българските граждани, производители и българския бизнес. Защо казвам това? В продължение на повече от година и половина „Движение за права и свободи“ проведе поредица от стратегически диалози с всички заинтересовани страни в общия процес на управление на водния ресурс и доставяне на водни услуги. Тези диалози ни дават основание да считаме, че проблемите са много повече от това, което се предлага като решение в Законопроекта, който обсъждаме днес. На първо място, констатацията е безспорна – тук предполагам, че и вносителите ще се съгласят, чух и отделни такива реплики и от Комисията, че проблемът с управлението на водния ресурс в България е изключително тежък поради това, че отговорността за управлението на водния ресурс и управлението на водните услуги е разпръсната – до такава степен разпръсната, че води до пълна безотговорност. Това е факт, който се признава от всички, които работят и които употребяват услугите, които предоставя водният сектор. На второ място, вече е напълно ясно, че България не разполага с ясна, адекватна, съвременна, дигитална информация за количеството и качеството на водните ресурси на територията на страната. Това също е факт. Ние работим, включително и ВиК оператори, и асоциации – всички работят с данни, карти и прогнозни предвидими количества, които са на базата на данни отпреди 50 години, което не позволява реално управление, при положение че всички отчитаме климатични промени, че всички отчитаме необходимост от промени в предоставяне на услугата. Въпреки това, предложеният законопроект дава един фрагмент от цялата картина, който обаче не отговаря на основните в корена проблеми, а се обръща към потребителите, разграничавайки потребителите – битови и небитови. Що се отнася до становището на Националното сдружение на общините, държа да подчертая, че парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично подкрепя необходимостта да има обособени територии, които позволяват общински ВиК дружества да управляват услугата. Особено тези, които вече са доказали, че могат да се справят – на практика, постигат по-високи резултати и покриват много повече изисквания от посочените в Законопроекта, отколкото някои от ВиК асоциациите и ВиК дружествата, които са консолидирани на територията на една област. Освен това, никъде в този законопроект, с изключение на един ред, в който се посочва – в общите изисквания, не става дума за качеството на предоставяната вода, не услуга – вода. Защото дори на места да имаме предоставяне на водна услуга, качеството на водата е много далеч от това, което държавата е длъжна да предоставя на своите граждани, на земеделските производители, на бизнеса. Качеството на водата в България за питейно водоснабдяване е под голям въпрос. Липсата на достатъчно лаборатории, липсата на достатъчно бърз процес на сертифициране на качеството води до това, че ние дори в критични ситуации, когато е необходимо да се достави бързо вода, слагаме водопровода, работят хората, правим го наскоро след наводненията. Резултатът е, че потича вода и след това излизаме със съвет: не я ползвайте, защото тя не става, защото тя е вредна, защото тя е пълна с какво ли не, което е огромен проблем за една голяма част от страната. Това също липсва в предложения законопроект. И не на последно място, бързата реакция за това да се наложи контрол върху цените очевидно отговаря на очакванията на обществото. Вече знаем, че повишението на цената на водата е факт. Хората получават сметки, които започват да стават непосилни. Безспорно трябва да се вземат мерки, но тези мерки да разчитат на изработването на една наредба, която не е определена във времето – за колко време ще стане, и която ще се разработва по време на процеса на повишаване на цената на водата непрекъснато, поставя много сериозни въпроси. Точно заради това, отново повтарям, ние ще подкрепим по принцип. Ще направим предложения между първо и второ четене и ще настояваме категорично този законопроект да бъде обект на последващ контрол и оценка на неговото въздействие не само в началото като предложение, но и като приложение в съответствие с българското законодателство. Благодаря Ви.