Костадин Тодоров Костадинов

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми сънародници, миналата седмица, точно преди една седмица – в сряда, беше гласувано по предложение на правителството на републиката, от мнозинството в този парламент, включването на България в така наречения Европейски дългов гаранционен механизъм, с който нашата страна се съгласи да гарантира дълговете на други държави в Европейския съюз, конкретно тези, които са в еврозоната. Тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заявихме ясно и категорично, че няма как да подкрепим това, защото най-малкото, което е, противоречи на това, което миналата година ни се обясняваше тук в тази зала, а и от всички останали партии по време на предизборната кампания, че България няма да гарантира чужди дългове. Всъщност точно това стана. Общата сума, която нашата страна ще внесе безалтернативно и категорично в рамките на следващите няколко години е 2 млрд. лв., а общият размер на дълга, който ние поемаме като обещание да гарантираме и да изплащаме под формата на заеми, които някога ще се връщат – напред във времето, не е ясно кога точно, наближава 19 млрд. лв., с включените тези два, които в момента започнахме да изплащаме. И нека да кажем, че тези 2 млрд. лв., които ще бъдат дадени, се дават от една държава и от едно правителство в момента, което започна да говори за съкращения и за ограничения. И разбира се, като първи основен носител на тези ограничения и бюджетни съкращения, станаха институциите в сферата на културата – читалища, музеи, галерии, библиотеки. Все изключително големи институции, които консумират най-голямата част от обществения разход. Това го казвам с ирония за тези, които не могат да го разберат. Обаче, само няколко дни по-късно – в неделя, на неформална среща на ръководството на Международния валутен фонд с финансовите министри на Европейския съюз стана ясно нещо още по-драматично, което, разбира се, нашите медии и пропагандни канали на властта, а и на една част от тези, които в момента са в опозиция, но доскоро управляваха, скриха. Какво казва докладът на Международния валутен фонд, цитиран, между другото, от Кристалина Георгиева: „Траекторията на публичния дълг на Европейския съюз може да експлодира и да навреди на икономиката на Блока, ако не бъдат предприети действия за справяне с фискалната тежест. Ако не се контролира публичният дълг, ще поеме по неустойчива траектория. При непроменена политика дългът на средностатистическата европейска държава ще достигне 130% от брутния вътрешен продукт до 2040 г. – приблизително двойно спрямо днес. Международният валутен фонд предупреждава, че правителствата на Европейския съюз ще се изправят пред увеличен натиск върху разходите за отбрана, енергетика и пенсии през следващите 15 г., затова Фондът предлага комбинация от структурни и фискални реформи, като на първо място предлага теглене на общ дълг от странните членки“. Сега, в момента, България е от страните, които имат сравнително нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт, което въобще не трябва да ни успокоява, разбира се, защото дълговете експлодираха през последните няколко години в България – бяха изтеглени приблизително от порядъка на около 50 милиарда за последните 4 години. Ако днес имаме не повече от 35% до 40% задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт, не някой друг, а Международният валутен фонд ни предупреждава, че в рамките на следващите 14 години нашият дълг, разбира се, тук е казано средно, нашият може да стане и по-висок, ще достигне 130% от брутния вътрешен продукт. Може би това е, защото вече сме в Клуба на богатите и като сме богати е неприлично да имаме малки дългове, затова ще вземем сега страшно много дългове. Между другото, предстои в рамките на следващите няколко дни, може би седмици, това правителство да предложи нов дълг от близо 8 млрд. лв. Но какво казва допълнително докладът на Международния валутен фонд? „Европейският съюз трябва да се съгласи…“, между другото, това е императивно казано: „…че иновациите, енергетиката и отбраната са обществени блага и трябва да се финансират чрез общи заеми“. Блокът обаче остава в патова ситуация по отношение на тази идея, защото Испания, Италия, Гърция и Франция категорично подкрепят идеята, а други като Германия категорично се противопоставят. Всъщност Германия е единствената, която се противопоставя. Нашата страна досега не е казала „не“, което с оглед на това, че държавата ни като традиция се управлява вече десетилетия от хора, които без значение как се казват те и как се казват партиите, които ги излъчват в парламента, са известни с това, че както каза Марко Рубио много удачно преди две седмици – външният министър на Съединените щати: „Те казват „да“ преди да сме ги попитали“. В началото на този век, когато се водеха преговорите за влизането на България в Европейския съюз, екипът на Миглена Кунева тогава, която водеше тези, останали като изключително позорни, капитулационни преговори в Брюксел, беше известен като екипът на йесмените, така ги наричаха с презрение. Нищо не се е променило от периода 2005 – 2007 досега, както виждаме, даже напротив, вече се официализират нещата. Ще повторя още веднъж това, което каза не някой друг, а министърът на външните работи на Съединен щати – Марко Рубио: „Те казват „да“, преди да сме ги питали“. Може би като някаква малка утеха – не го каза само и единствено за България, каза го и за други държави, но когато сме наредени в списъка на наведените, не е особено утешително това, че има и други освен нас.