Айлин Нуридин Пехливанова

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми сънародници! В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се прекланяме пред делото на двама просветители, чието духовно наследство надживява своето време. Светите братя Кирил и Методий не просто създават писменост, те дават на народите право на слово, право на духовност и право на принадлежност. Те доказват, че всеки народ има право да чува Божието слово на своя език и да гради своята култура върху собствена писменост и идентичност. Именно затова тяхното дело не остава само исторически факт, а се превръща в основа на цивилизационното развитие. България е държавата, която съхранява и продължава това дело. Историята свидетелства, че след идването на учениците на Кирил и Методий в България, нашата държава се превръща в духовно средище на славянския свят. Съществуват исторически сведения, че около Плиска започва утвърждаването на книжовната традиция, която по-късно достига своя разцвет в Охрид и Велики Преслав. Именно на този ден град Велики Преслав отбелязва своя празник на града. Там словото се превръща в държавна сила. Там писмеността се превръща в основа на държавността, защото не може да има държава, без да има писменост и духовна памет. Мъдростта на нашите предци е била именно в това – да разберат, че силата на народа не е само в меча, а в знанието, в книгите и в духовното единство. Благодарение на тази мъдрост България не просто оцелява през вековете, а оставя своя културен отпечатък върху цели народи. Днес наш дълг е да пазим своето наследство, да възпитаваме бъдещите поколения в уважение към езика, към знанието и към историческата ни памет. Защото народ, който пази своя език, пази и своята свобода. Честит празник! (Ръкопляскания.)