Коста Георгиев Стоянов

Благодаря, господин Председателстващ. Проблемите, които бяха засегнати и очертани днес, всъщност са отражение на проблемите в цялата страна, защото подобни свлачищни процеси има не само в района на Смолян и Пампорово, а примерно по цялото Черноморско крайбрежие и въобще в цялата страна по територии, които трябва да бъдат наблюдавани от държавните дружества „Геозащита“, които са на пряко подчинение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И аз съм изненадан как така толкова много години – от 1983 г. се знае, че там има голямо свлачище, а пък всъщност се оказва, че част от свлачищата са нерегистрирани. Каква е била ролята и функцията на „Геозащита“, в случая Перник, която отговаря за този район, и дали наистина служителите там умишлено или без да искат са пропуснали тези свлачища да не бъдат регистрирани? Тъй като имам опит в работата с „Геозащита“, знам, че всяка година държавните дружества изготвят ежегодни доклади за дейността си и за всички свлачища, за които отговарят на тяхна територия. И съм любопитен – аз го поставих като въпрос още в отношението, но не получихме отговор, дали „Геозащита“ и служителите на „Геозащита“ са си свършили работа и са описали всички тези свлачища в ежегодните доклади, дали са описали мерките, които трябва да се предприемат, за да се предотвратят такива катаклизми, които се случиха на 1 май в района на Пампорово. Добре е, че самият туристически курорт не е засегнат, и това е едно малко успокоение и за туристическия бранш с оглед и на предстоящия туристически сезон. Но аз искам да обърнем внимание на свлачищата и в други туристически райони, защото мога да Ви дам пример за свлачища по Черноморското крайбрежие, като например едно много сериозно и известно на всички свлачище в района на „Трифон Зарезан“ на Златни пясъци, което си стои така от 1998 г. Вече е затихнало, но към днешна дата все още няма никакви действия по възстановяване на главния път, който води към Златни пясъци. Също по този главен път, който води към Албена, там също има такива подобни по-малки свлачища и вместо да се предприемат действия за цялостното им укрепване, се правят асфалтирания всяка година преди летния сезон. Аз се надявам, господин Министър, като говорехте за липсата на планиране и за стратегии, да се промени това, когато Вие започнете да управлявате, за да можем да правим нещата превантивно, а не постфактум, както е в случая със свлачището, което коментираме днес. През годините назад съм имал възможност да посетя нашата северна съседка Румъния, където по международни програми укрепиха голяма част от бреговете си на територията. За разлика от тях обаче, за съжаление, в България този подход не беше предприет. Все още имаме големи свлачища по Българското черноморско крайбрежие, където, вместо да печелим територия от укрепването на свлачищата, ние в България губим такава територия. И тук повдигам въпроса към Вас относно това дали има стратегия за всички свлачища на територията на Република България и за превантивни действия спрямо тях, за да можем да избегнем подобни бедствия, които станаха в района на Пампорово. Като говорехте за общите устройствени планове, или по-скоро за липса на такива, само да припомня, че все още около 50 общини на територията на Република България са без приети общи устройствени планове. И причината не е само в кметовете на общините – причината е също така и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като за част от общите устройствени планове възложител е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Когато Вие бяхте служебен министър в края на 2022-а и началото на 2023 г., а пък аз бях председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, тогава също говорихме за тези общи устройствени планове – бяха малко над 80 на брой. Към днешна дата, 3 години и половина по-късно, са около 50, тоест работим с много бавни темпове по одобряването на общите устройствени планове. И наистина причината не е само в общините, а и в Министерството на регионалното развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още малко, приключвам. Не че там, където има общи устройствени планове, нещата са малко по-различни. Защото примерно във Варна, въпреки че има общ устройствен план, всички виждаме за какво безобразно строителство става въпрос, и пак опираме до това да няма никакво планиране, никакви стратегии. Все още в Министерството на регионалното развитие има стратегически документи, които са с изтекъл срок отпреди 2 – 3 години, и се надявам Вие с Вашия така очертаващ се по-широк обзор на мандат да предприемете действия всички тези документи да бъдат направени. Нека да обърнем внимание, последно искам да кажа, и за кадрите. Това смятам да го коментирам и в предстоящите заседания на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, но в строителния бранш все по-малко е заетостта и все по-малко хора имат желание да се обучават в строителните специалности. И мисля, че отговорността на нас, като народни представители, и на Вас, като министър на регионалното развитие, в тази връзка е много сериозна. Ние трябва да направим така, че да привлечем все повече млади хора да бъдат ангажирани в строителството и в строителния бизнес, защото строителство винаги е имало и ще продължава да има…