Атанас Владиславов Славов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Пред нас наистина е важна задача, задача, която се очаква от цялото ни общество, задача, която поставиха на нас като народни представители. Всяка една от парламентарните групи, вярвам, ще е ангажирана в изработването на новите правила за избор на Висш съдебен съвет и Инспекторат към Висшия съдебен съвет. В тази връзка искам да спра Вашето внимание върху няколко разпоредби в нашия законопроект, които считам че дават решения, които можем да ползваме, около които можем да се обединим всички. Нямаме претенция за оригиналност, нито претенция за изчерпателност. Ако искаме изчерпателен подход, в Министерството на правосъдието има от преди две години изцяло разработен законопроект. Законопроект, съгласуван с Европейската комисия, Законопроект, който получи добра оценка в доклада за Върховенството на правото 2024 г., Законопроект, изработен от изключително представителна работна група под ръководството на съдия Юлия Ковачева, тогава в качеството ѝ на заместник-министър на правосъдието. Но все пак с ограниченото време, с което разполагаме, преди избора на нов състав на Висшия съдебен съвет, имаме няколко възможности да подобрим законодателната уредба. На първо място, както стана дума в заседанието на Комисията по правни въпроси, ние предлагаме така нареченото двойно мнозинство. Някой би казал, че това е законодателна екзотика. Не, не е, колеги. Различни институции, в България не, но в Европа, в различни други страни работят с двойни мнозинства. Това двойно мнозинство както за пленума на Висшия съдебен съвет, така и за Съдийската колегия е предложено като временно решение от Венецианската комисия на Съвета на Европа. Двойно мнозинство –съдии, избрани от съдии, съдии, които би трябвало да правят гласа на съдиите във Висшия съдебен съвет ясно артикулиран, и мнозинство от всички членове на Висшия съдебен съвет. Ние предлагаме това двойно мнозинство да се приложи както за пленума, така и за Съдийската колегия, докато имаме конституционна реформа, която съответства на европейските стандарти за независимост на съдебните съвети. На второ място, друг важен въпрос, който повдигаме и предлагаме конкретно решение, е така наречените смесени състави по кариерни и дисциплинарни функции. Състави, състоящи се от съдии във Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Аз знам каква съпротива ще има върху този текст, защото твърде дълго време Върховният административен съд действа нещо като втора камара, действа като Държавен съвет или като Сенат, ако щете, тогава, когато става дума за кадруване в сферата на съдебната власт. Имайте предвид, уважаеми колеги, че дори погледнато чисто от гледна точка на съдиите, административните съдии са една пета от всички съдии – около 500 съдии от 2500 съдии. Няма как Върховният административен съд да продължи да има този монопол в решенията по административни, кариерни и дисциплинарни функции. На следващо място, едно предложение, което сме направили, и мисля, че е също важно, намира подкрепа в становищата на редица институции и организации – действащи прокурори да не могат да бъдат избирани от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Защо, уважаеми колеги? Ами защото прокуратурата е една пирамидална институция. На върха ѝ стои главният прокурор и всички действащи прокурори, макар и избрани във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, се съобразяват с волята на главния прокурор. Тоест, ако ние наистина искаме обществена квота, то тогава частта, избирана от парламента за прокурорската колегия, не трябва да има действащи прокурори. Сегашният състав на Висшия съдебен съвет има няколко такива действащи прокурори от парламентарната квота. Това променя балансите, това изкривява самите принципи за съществуване и отчетност на Висшия съдебен съвет. Също така, важно предложение, което правим, отново е по отношение на прокуратурата. Главният прокурор да може да бъде освобождаван не както е в момента – по искане на министъра на правосъдието или трима членове на прокурорската колегия, а от много по-широк кръг субекти – председателя на Върховния касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, Пленума на ВКС, Омбудсман, Висшия адвокатски съвет, от една пета от народните представители. Тоест да имаме различни органи и институции, които да могат да искат освобождаването на главния прокурор. Да не се окажем в ситуация, надявам се, да не сме в такава ситуация след месеци – да имаме главен прокурор, който да бъде бетониран там за вечни времена, както други главни прокурори са били. Така че, вярвам, добрите предложения от трите законопроекта ще бъдат подкрепени, ще получим позициите, становищата на професионалната общност и наша задача е да се вслушаме в тях и този път да действаме умно, а не прибързано. Благодаря Ви.