Божидар Пламенов Божанов

Благодаря, госпожо Председател. По параграфи 4, 6 и 7 и останалите, отхвърлени по Вариант 1 от доклада, ще се изказвам, но няма, разбира се, да използвам цялото време, което се полага за това. Ще започна с това, че е добре, позитивно е, че имаме съгласие и разбиране, че това не е съдебна реформа, че това е евентуално малко подобряване на едни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Щеше да бъде поне частична реформа, ако структурните промени бяха приети. Защото това е свързано с избора на Висш съдебен съвет. Защото, когато избираме Висш съдебен съвет, и ние, и професионалната квота биваме избирани. Тези хора, които се кандидатират, и тези, които избират, гледат какво ще прави следващият Висш съдебен съвет, какви правомощия ще има и дали нещата ще продължат по стария начин, или ще има нов начин. Давам Ви няколко примера от отхвърлените текстове – тези параграфи, които споменаха: смесените състави за оспорване на кадровите решения, конкретно дисциплинарните производства на Висшия съдебен съвет. Знаете, Върховният административен съд през годините е бил много по-лесен за политическо овладяване по ред причини, в които няма да влизам сега. И по този начин, когато ВАС единствено и само стои отгоре на всяко едно кадрово решение на Висшия съдебен съвет, той се превръща в горна камара, той се превръща в орган с право на вето над решенията на Висшия съдебен съвет. И тогава бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, които ние ще изберем, ще си кажат: „Добре де, ама ако ние не променим начина, по който нашите решения след това се оспорват и влизат в сила, тогава какво правим?“ Другият пример – двойните мнозинства – това, което доцент Славов каза: ако новите членове на Висшия съдебен съвет, които биха се кандидатирали и не биха се кандидатирали, очакват да има промяна в това как ще се чува гласът на съдиите, избрани от съдии, тогава те може и да не се кандидатират.